На 20 декември православната църква почита Свети Игнатий Богодоносец. Прозвището му Богоносец е свързано с предание, според което Свети Игнатий е детето, посочено и прегърнато от Иисус Христос, когато апостолите спорят за първенство. Самият Игнатий обяснява това в смисъл, че той е човек, който “има (носи) Христос в сърцето си”.

С Игнажден започва зимният цикъл от традиционните коледни и новогодишни народни празници. Смята се за начало на Мръсните дни (от Игнажден до Богоявление) и за преход от старата към новата година.

Характерен за празника е обичаят полазване. По това кой човек пръв влезе в дома сутринта се гадае за здравето, плодородието и имането през годината. Ако се случи първият гост (полазник) да е добър и богат, то и годината ще е плодородна. Не се иска и не се дава нищо назаем. Според християнската традиция от този ден започват родилните мъки на Богородица. Затова и жените не трябва да похващат никаква домашна работа, за да забременяват и раждат лесно.

За тази първа Кадена вечеря се приготвят традиционни постни гозби – боб, червени чушки, пълнени с булгур, постни сарми, ошав, сушени плодове. На трапезата трябва да има и варено жито, върху което се поставя свещ. Преди да започне храненето, стопанката запалва свещта и прави кръстен знак на тавана. Целта на това обредно действие е да се предпази дома от злите сили, а свещта се прибира и се използва ритуално през следващите кадени вечери. Също така се замесва тесто, от което за Игнажден се приготвя колаци (кравайчета, гевречета) за всеки в семейството, както  и един колак за Бъдни вечер.