ЕТНОФАРМАКОЛОГИЯ – традиции на миналото и лекарства на утрешния ден

Чували ли сте за ЕТНОФАРМАКОЛОГИЯ?

В последните години етнофармакологията добива все по-голяма популярност и признание. Това е дисциплина, която изучава лечебните растения на определена територия в контекста на традиционното им използване, като потенциален източник на вещества със значителни фармакологични и биологични свойства. В съвременната медицина терминът ЕТНОФАРМАКОЛОГИЯ описва фармакологията, която се занимава с наблюдението, идентифицирането, описанието и експерименталното изследване на съставките и ефектите на традиционни лечебни растения, характерни за определен регион (Bruhn & Holmstedt, 1981).

Възникване и цели на ЕТНОФАРМАКОЛОГИЯ

Терминът ЕТНОФАРМАКОЛОГИЯ е използван за първи път през 1967 г. и днес е вече много по-широко дефиниран. Крайната цел на тази  интердисциплинарна наука е да изучи традиционните терапии. А това от своя страна да осигури естествени суровини, които да са база за разработване на нови лекарствени продукти. Много ценни лекарства днес като атропин, ефедрин, тубокурарин, дигоксин са влезли в употреба чрез изследване на местни растения. Учените продължават да използват растителни лекарствени продукти (морфин, таксол, хинидин) като прототипи в опитите си да разработят по-ефективни и по-малко токсични лекарства. За пример едногодишния пелин (Artemisia annua) се използва срещу висока температура и треска в китайската народна медицина от векове. През 1972 г. е изолирано съединението артемизин от растението и е признато като антималарично лечение, спасило милиони в Азия, Африка, Северна Америка. През 2015 г. неговият изследовател – китайският фармацевтичен химик Ту Йоуйоу получава Нобеловата награда за медицина за това откритие.

Лечебните растения – традиции на миналото и лекарства на утрешния ден

Всъщност използването  на  растения  за  профилактика  и  лечение  на  заболявания  е  най-ранното лекарствено средство в нашата история. Практиката на традиционната медицина се развива заедно с културите на древна Гърция, Китай, Индия, Египет. В различните страни се използват различни растения за лечение поради конкретните екологични и културни условия. Методите  за  диагностициране  и лечение с билкови лекарства или други методи, постепенно се оформят в собствени цялостни медицински системи. Според Световната здравна организация традиционната медицина се отнася до здравни практики,  подходи,  знания  и  вярвания,  включващи  растителни,  животински  и  минерални лекарства,  духовни  терапии,  ръчни  техники  и  упражнения,  прилагани  поотделно  или  в комбинация за лечение, диагностициране и предотвратяване на заболявания или поддържане на благосъстояние.

За съжаление, въпреки че лечебната растителна терапия се основава на емпирични открития, натрупвани от хилядолетия, някои от терапевтичните свойства, приписвани на растенията, не са потвърдени. Затова от една страна трябва напълно да се проучат превантивните и терапевтичните механизми на традиционните билкови лекарства в контекста на задълбочено разбиране на техните съответни медицински системи. От друга страна е изследването на химическия състав и биологичните или биохимичните активности на билките. ЕТНОФАРМАКОЛОГИЯТА е в състояние да осигури по-добро разбиране и иновативно използване на традиционните билкови лекарства, както и преодоляване на пропастта между традиционната медицина и съвременната наука.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *