Китайския сладник e наричан още сладък корен, женско биле. Представлява многогодишно тревисто растение, характерно за централна и югозападна Азия, и средиземноморския регион. Има лечебни свойства и се култивира в Африка, в Южна Европа и в Индия. Билката има над 30 разновидности, които растат в Европа, Азия, Северна и Южна Америка и Австралия. Видовете G. uralensis, G. inflata и G. glabra са единствените, споменати в Китайската фармакопея и използвани в традиционната азиатска медицина.
Исторически данни и употреба
Най-ранните доказателства за употребата на женското биле са открити в гробниците на древните египетски фараони, включително 3000-годишната гробница на цар Тут. В древна Гърция и Рим китайският сладник се е използвал като тоник и средство против настинка. Теофраст го е посочвал при борба с безплодието, за заздравяване на рани и язви на устата и за лечение на неразположение в гърлото. Древните китайци са вярвали, че коренът от женско биле им дава сила и издръжливост. Приемали са го най-често под формата на чай заради неговите тонизиращите, отхрачващи, подмладяващи и хранителни свойства. През Средновековието билката предизвиква вниманието на арабските учени по медицина, както и на християнските монаси. В средата на 20 век интересът към женското биле нараства поради лечебни свойства на съдържащата се в него 18β-глициретинова киселина. По настояще коренът от китайски сладник се използва в много европейски страни (Австрия, Чехия, Германия, Австрия, Норвегия, Холандия, Дания, Франция, Полша и др.) като помощно вещество, както в билкови чайове, така и като екстракт в различни лекарствени продукти.
Билката спомага при стомашна язва, гастрит, заболявания на горните дихателни пътища, възпаления на бронхите. Благоприятства отхрачването, насърчава храносмилането, има противовъзпалително и имуностимулиращо действие. Проучвания сочат, че метаболитите на глициризина в китайския сладник инхибират процесите на метаболизиране на кортизола. Това спомага при борбата със стреса, насърчавайки здравословно ниво на кортизола в организма. Счита се, че билката има хепатопротекторни и антиканцерогенни свойства. Външно (чрез намазване) екстрактът от растението благоприятства лечението на псориазис, екземи, обриви от различен произход, сърбеж, суха кожа.
Китайският сладник се използва и заради своите синергични свойства. Той повишава ефективността на останалите съставки, намалява токсичността и подобрява вкуса и аромата. Намира приложение като ароматизиращо средство, подслаждащо горчивия вкус на много лекарства, като пълнител за хапчета, като съставка в мехлемите за лечение на кожни заболявания и за удължаване ефекта на силните тонизиращи лекарства. Индустриално се използва за ароматизиране и подслаждане на бонбони, сладоледи, дъвки, напитки, сладки, ликьори, тютюни.
Прием и странични действия
Недостатък при употребата на китайския сладник са страничните действия на съдържащия се в него глициризин. Неговите метаболити, и по-специално глициризиновата киселина, са свързани със задържане на натрий и загуба на калий, което при голям прием може да доведе до хипокалиемия. Освен това по-високите дози могат да имат негативен ефект по отношение на хормоните тестостерон и кортизол. Поради това сладкият корен и неговите екстракти в големи количества могат да бъдат токсични. Безопасната употреба на китайския сладник зависи от количеството на глициризинова киселина в него. За безопасен се счита приема до 12 мг (0.2 мг/кг телесно тегло) глициризинова киселина на ден. Това би съответствало на 6 г сладък корен (500 мг стандартизиран екстракт) на ден, при прието 0.2% средно съдържание на глициризинова киселина в него. Въпреки това хора с хипокалиемия, високо кръвно налягане, или бъбречно или сърдечно-съдово заболяване следва да се консултират с лекар преди консумацията на китайски сладник. Внимание трябва да се отдели и при прием на диуретици, кортикостероиди, стимулиращи лаксативи или други лекарства, които могат да влошат електролитния дисбаланс.
