Разположена на южната половина на Корейския полуостров, Южна Корея завладява със своята уникалност, култура и невероятно съчетание между традиции и съвременен начин на живот.
На територия почти колкото България, Република Корея официално е провъзгласена на 15 август 1948 г. Днес страната е с най-иновативната икономика в света, изпреварваща държави като Швеция, Германия и Швейцария. Високотехнологичната индустриализация и експортно-ориентираната политика я правят 5ия най-голям световен износител. Столицата Сеул, разположена на река Ханган (한강) около планината Намсан (남산), е един от водещите глобални градове, нареждащ се сред най-важните финансови и търговски центрове. Мегаполисът е 6ия икономически най-силен град в световен мащаб. С население надхвърлящо 10 милиона души, Сеул покорява със своята колоритност, толерантност и многообразие, като традиционният бит съжителства едновременно със свръхмодерните постройки и задъхващия съвременен ритъм. Атмосферата впечатлява и със своята подреденост, строги правила, респект към институции и спазван от всички обществен ред, които дооформят неповторимия облик на корейското общество.
Корея има хилядолетна история, като най-ранните артефакти датират от 8000 г. пр.н.е. Първата корейска държава Кочосон (고조선) е основана през 2333 г. пр. н.е., а след нейното разпадане през I век започва периода на Трите царства. Името Корея идва от едно от тези царства – Когурьо (고구려), което е било изключително силно в Източна Азия и е владеело територии на Североизточен Китай, части от Русия и Монголия и Корейския полуостров. След разпадането на Трите царства идва периода на династиите Корьо (고려, 918 – 1392) и Чосон (조선, 1392 – 1910). През 1443 г. при управлението на крал Седжон Велики (세종대왕) е създадена корейската азбука Хангъл (한글). За разлика от китайската писменост, Хангъл е фонетична система, при която на всеки звук съответства и знак. Нейната уникалност се дължи на формата на буквите, която за съгласните се определя от артикулационната фонетика, а за гласните – от философията ин и ян и от гласната хармония.
Богатата история на Корея оставя списък от 17 нематериални културни наследства на ЮНЕСКО и 12 в Списъка на световно културно и природно наследство. Част от тази съкровищница е книгата “Донгъй Богам” (동의보감), написана през 1610 г. от кралския лекар Ходжун (허준, 1539-1615) и отпечатана през 1613 г. В Корея се смята, че „излекуването на ума е на първо място за лечение на болестта“, което е лечебният принцип, препоръчан от Ходжун. Книгата не е само икона на корейската традиционна медицина. Практическата й ефективност задълбочава нейното значение за корейската медицинска култура. “Донгъй Богам” има значителна роля като основен текст за модерната образователна програма на корейската медицина, като същевременно определя стандартите за създаване на нови политики за запазване на традициите. Дори и днес медицински клиники в цяла Корея широко използват билкови формули, акупунктурни лечения и други терапевтични мерки, базирани или свързани с автентичното съдържание на “Донгъй Богам”. Оригинален екземпляр от книгата “Донгъй Богам” се съхранява в Корейската национална библиотека, преведена е на английски език, а през юли 2009 г. е включена и в програмата на ЮНЕСКО “Световната памет”.
Дългата корейска история и културно наследство оформят историческата идентичност на нацията. Но не само уважаването на традициите и преклонението към предците са в основата на неподражаемия дух на Южна Корея. Центърът на материалния и социален живот е семейството, което съчетано със силната общностна култура е неизчерпаем извор на духовна енергия и устойчивост. Макар и приемащо индустриализацията и индивидуалистичната култура, южнокорейското общество е едно от най-здраво социално интегрирани общества в света. И именно тази на пръв поглед невероятна симбиоза е двигател и отличителен белег на страната. Не случайно национален символ на Южна Корея е кръг с червена и синя половина – противостоенето и хармонията на Ин и Ян. Двете сили обединяват понятията за непрекъснато движение, баланс и хармония, които характеризират сферата на безкрайността. Друг емблематичен национален символ е Розата на Шарон (дървовидна ружа). Символичното й значение произтича от корейската дума мугун (무궁), която означава безсмъртие и точно отразява трайния характер на корейската култура и решимостта и постоянството на корейския народ.
Нова и стара, шумна и тиха, натрупала огромно историческо богатство и бреме, Южна Корея продължава да впечатлява и изненадва. Никой, който се е докоснал до нейната магия не остава безразличен, колкото и кратко да е съприкосновението. Съхранила очарованието на Изтока, “Страната на утринната свежест” оставя трайни следи и спомени у тези, които искат да я разберат.
