Знаете ли, че степента на лична отговорност, която поемаме за нашите действия, може да определи нашето здраве и степен на щастие?
Не става въпрос дали имаме избор и контрол, а дали самите ние сме възприели, че имаме такива. Странното е, че нямаме нужда от други хора да ни манипулират, за да вярваме, че нямаме избор или контрол – често го правим самите ние.
Случвало ли Ви се е да сте разочаровани от показанията на кантара? Ситуация, при която просто вдигате ръце и изяждате поредното парче торта, като си казвате през цялото време, че няма значение, защото така или иначе няма да отслабнете? Или решавате да гледате телевизия, вместо да спортувате, защото си мислите, че сте обречени на недобро здраве и нищо, което правите, няма да го промени? Ние се ангажираме с тези типове самоунищожително поведение, защото казваме, че:
- лошите неща се случват през цялото време, без изключения;
- лошите неща се случват навсякъде, във всяка област на живота;
- лошите неща ми се случват на мен, а не на другите хора.
Важно е да осъзнаем, че това, в което вярваме и което казваме има огромно влияние върху начина, по който се чувстваме и върху действията, които ще предприемем.
Как хората си внушават лоши неща? Да се върнем на ситуацията с кантара. Опитвали сте се да отслабнете през последния месец. Резултатите от медицински Ви прегледи са плашещи и сте решили да направите нещо по въпроса, за да предотвратите бъдещи здравословни проблеми. Проверявате напредъка си, но установявате, че тежите толкова колкото преди две седмици. Шокът от тегленето е Вашия активиращ стресов фактор. Негативното самовнушение често е следствие на вярвания, породени от това, което току-що сте преживели. В този случай това може да звучи така: “Всички ограничения, които си поставям, са безсмислени! Всичко, което правя е напразно! Какъв смисъл има да опитвам? Никога няма да отслабна!” Последствията на това говорене са както емоционални, така и поведенчески. Емоционалните последици включват чувство на гняв, безполезност, безпомощност, отчаяние, тъга, депресия и безпокойство. Емоционалните последици често влияят върху поведението, което става саботиращо, като случая с тортата.
Виждате ли как това, което казваме в отговор на активиращия стресов фактор, може да повлияе на начина, по който се чувстваме и по който реагираме. Какво е решението?
В момента, когато негативната емоция и нагласа е налице, си я представете като Ваш опонент и започнете да я оборвате. Нейната позиция ще е “Всички ограничения, които сте си поставили, са безсмислени! Всичко, което правите е напразно! Никога няма да отслабнете!”. Но Вие не бихте били несъгласни и ще оспорвате. Може да си кажете нещо като: “Опитах се да променя хранителните си навици, но не винаги ги следвах. Спортувах, но не избрах най-добрите варианти. Мога да отслабна, но трябва да си поема въздух, защото две седмици са твърде малко, за да видя голяма разлика. Трябва да имам повече време, да продължа да спортувам и да се храня здравословно, преди да видя значителни резултати. “
Уверете се, че споровете Ви имат доказателства, които ги подкрепят. Ние обръщаме повече внимание на фактическите твърдения, отколкото на сладникавите уверения. Това включва и посланията, които си казваме сами. Вашите спорове не трябва да се състоят само от твърдения като “Мога да го направя! Мисля положително!”. Потвърдете неуспехите си, но разгледайте причините, поради които са възникнали. След това конструирайте споровете си въз основа на доброта към себе си и реалистични цели, които бихте искали да постигнете, както в краткосрочен, така и в дългосрочен план. Например, може да сте свикнали да си казвате “Аз съм толкова зле, защото не спортувам!”. Това, което може да си кажете вместо това е: “Не спортувам редовно, защото не ми е забавно и нямам време. Но разбирам, че трябва да намеря само трийсет минути на ден и това ще бъде от полза. Тридесет минути не са толкова много. Мога да правя някакво забавно упражнение, мога да ходя пеша. Всяко малко нещо, което правя, за да имам физическа активност, ще допринесе за постигането на моята цел. Мога да мисля положително. Мога да го направя.”
Несъгласията и споровете ще доведат до промяна в емоционалното Ви състояние и Вие ще бъдете в по-добра форма за вземане на добри решения.
Този модел „стресов фактор-вярване-последици-спорове-доказателства“ може да се приложи към всеки проблем. Ние много често си внушаваме безпомощност. Ако Вие самите се откажете, то си гарантирате недобро развитие. Защото никой друг не може да се бори за Вас така, както можете да се борите Вие самите за себе си! Моделът може да Ви помогне да бъдете по-добри към себе си, да търсите решения на проблемите си, да предприемате качествени действия.
Не забравяйте да оспорвате негативното самовнушение, когато започнете да се чувствате зле. Спорът ще Ви помогне да избегнете поведенческите последици от първоначалните си автоматични убеждения. По този начин ще си спечелите повече избор и контрол проблемите, вместо да им позволите те да Ви доминират.
